Те са придружени от човек, който да ги контролира и не говорят от свое име, а оставят придружаващия да говори вместо тях.

Те са транспортирани до и от работа, или живеят и работят на едно и също място.

Нямат възможност да запазват спестяванията си: работодателят ги "съхранява" вместо тях. В много случаи, човекът има дълг и работи, за да се отплати.

Скоро са пристигнали в държавата и не говорят съответния език, или знаят само думи, свързани със секс или труд.

Изплашени са да говорят с други хора и институции, защото са стриктно наблюдавани от техните трафиканти. Могат да са страхливи, депресирани и твърде покорни.

Може да имат следи от насилие и да има следи от недостиг на храна, вода, сън и/или медицински грижи.

Възможно е да има синини, драскотини или други следи от физическо насилие и измъчване. Жертвите на трафик на хора често са бити в незабележими зони от тялото като долната част на гърба и кръста.

Жертвите може да бъдат принуждавани да приемат наркотици от техните трафиканти, или да се обърнат към злоупотреба с различни субстанции, за да се справят по-лесно с поробването.

Може да бъдат недоверчиви или мнителни. Жертвите на трафик на хора може да се държат сякаш нямат доверие на никой, който им предлага помощ или се опитва да проведе разговор с тях.

Може да притежават мобилен телефон, въпреки липсата на други всекидневни принадлежности.

Може да се наблюдава демонстрация на привързаност към насилника. Възможно е да развият Стокхолмски синдром, при който отвлечените жертви, с течение на времето, започват да симпатизират на техните похитители.